Струва си да гледате: Любимците на Благоевград Игор и Ванката в пиесата "Тук... на края на света"

Двама от любимците на Благоевград - Игор Дамянов и Иван Тодоров участват в театралния спектакъл "Тук... на края на света", пиеса, която за първи път стъпва на българска сцена и е по творба на руския драматург Алекс Бьорклунд, а самата театрална постановка е интерпретация на режисьора Александър Галперин. Този спектакъл отвежда зрителите извън пределите на националното пространство и представя едновременно по трагикокомичен начин история за самотата, изолацията и апатията.

Действието се развива на откъснат от цивилизацията остров, където непрестанно вали, в един малък бар, собственост на Емма (Илона Гопсодинова), там се събират всички - Йорген (Игор Дамянов), Густав (Иван Тодоров) и Тобиас (Симеон Тодоров). Една от сцените показва, как Емма подрежда бара под ритъма на Candy Man на Кристина Агилера, като тя си припява и танцува, за да върви работата по-лесно.

В следващия момент, обаче, посетителите на бара започват да се появяват един по един. Йорген е първият, който влиза в бара. Той е един от най-внушителните образи на сцената. Той е изпълнен с нервност, енергия, но и с ентусиазъм, докато Емма е апатична към всичко случващо се и то, защото е изпълнена с тревога, а също и заради факта, че някога тя е била много добра актриса, а днес вече трябва да работи в бар, както и заради факта, че мъжът ѝ е в кома.

Густав пък е елегантен, наперен и гръмогласен. Тобиас, пък, е изключително мистериозен. На сцената се разиграва бой, изливат се терзания и размисли, прави се изповед за живота. Пресъздава се едно усещане за самотност, въпреки, че всички са заедно.

Всеки един от публиката може да се припознае в някой от персонажите. Те са толкова завладяващи и в определени моменти те карат да се припознаеш в тях и да се замислиш кое е ценно за нас тук и сега, дали трябва да се оповаваме и задоволяваме само с това, което имаме на това място, в този момент или трябва да искаме нещо ново, нещо вълнуващо. Това е пиеса, която си заслужава да бъде гледана и която поставя на дневен ред истински ценни и важни неща, а играта на актьорите е повече от блестяща.

Бих казала, че това е пиеса, която от време на време те изважда от зоната на комфорта, за да си дадеш отговори на въпроси, които обикновено ги изтикваме от съзнанието си в забързаното ежедневие.

Бети Владимирова