Стотици се докоснаха до мощта на Свети Георги в манастира над Хаджидимово

Върволица от вярващи се поклониха днес пред чудотворната икона на Свети Георги в едноименния манастир-красавец над град Хаджидимово край Гоце Делчев.

„Хиляди хора идват тук на поклонение с вярата, че нещо добро ще се случи. Една стара легенда казва, че тук слепи проглеждат, и може би това наистина е вярно защото поверията и преживелиците на хората твърдят точно това”, каза пред Бгнес Заприна Глушкова, учител в училището в Хаджидимово. Според нея този пророчески сън прави мястото българско, а не турско, каквото било преди него.

Трите чудотворни икони, съхранявани в манастира "Св. Вкмч. Георги" край град Хаджидимово, карат десетки, християни и мюсюлмани, да им се покланят и крепят вярата в Божието чудо. „Идват тук не само на храмовия празник, но и през цялата година, защото вярват в това, което им изпраща Свети Георги”, допълни Глушкова.

Обителта, една от най-красивите в страната, наречена на Свети Георги се дължи на чудотворните икони. Първата е оригинал, открита е преди два века от пастир от тогавашното село, на когото му се явил Свети Георги, който му казал къде да копае. Втората е на самонареклата се "Скоропослушница” Божия майка, а третата, отново на Свети Георги, то идва чак от палестински манастир в Света гора. Последните две са копия от манастира Свети Георги Зограф в Атон, заедно с изкопаната от пастира се съхраняват в черквата, която е и най-стара в комплекса, строена е през 1864 година.

Службата днес в манастирската черква отслужи Неврокопският митрополит Серафим и свещеници от обителта. Стотици, сред които и мюсюлмани, се поклониха пред изкопаната преди векове свещена икона, някои дадоха и по 10 лв., за да докоснат до иконата на светеца устните на отделените за курбан жертвени агнета.

Влизащите в България през ГКПП Ексохи-Илинден край Гоце Делчев, на около 5 км след българо-гръцката граница, съзират призрачна кула на върха на един хълм. Това е манастирът "Свети Георги" над град Хаджидимово. Необичайната за християнската архитектура 6-етажна кула, върху която пък се издига още една 15-метрова с часовник, от далеч прилича на средновековен замък.

Обителта започва да процъфтява с избирането на Натанаил за Неврокопски митрополит през 1994 година. Същият се представи пред Господа през есента на 2013 година. Често тук идва наследникът му - митрополит Серафим, оглавил Неврокопската митрополия през 2014 година.

Северното крило на манастира е старо, изцяло нови са Източното и Южното, в западния край комплекса затваря черквата. Под кулата има огромен чинар, около ствола на който е изградена удобна беседка. Ако имаш желание, обгръщаш чинара и си пожелаваш. Според поверието то се сбъдва. Десетки пък измиват лицето си с вода от чешмата, на която остават дарове - монети. Сред тях днес бе и малката именячка Гергана, почиваща с майка си в съседното село Огняново. Чули за славата на манастира и дошли днес да се уверят, че не са сбъркали.

Според преданията на това място имало манастир още преди османското нашествие, който впоследствие бил разрушен. Историята на обителта е базирана предимно на легенди, писмените източници са оскъдни. В началото на 19 век Свети Георги благоволил да се въздигне отново храмовото място, а след това превърнало се в Света обител с монаси.

Веднъж на овчар от селото се явил Свети Георги, и му казал да дойде на това място и открие една икона с неговия лик. Наистина пастирът открил иконата на мъченика, която и досега се съхранява в църквата на манастирския комплекс. След направеното проучване е установено, че тя е правена някъде в края на 17 или началото на 18 век.

Откриването на иконата дало повод вакъфското място, собственост на турчин да бъде върнато на църквата. Тогава е построен малък параклис, в който била изложена изкопаната от земята икона на Свети Георги. Самата църква е построена през 1864 година, запазила се е до днес в този си вид, претърпяла е няколко пожара в смутните времена от построяването й до днес, включително и през комунизма. Последният пожар е през 1978 година, след който са оцелели само иконата на Свети Георги и четирите стени на храма. Благодарение на иконома протерей Трифон Симидчиев, грижел се за обителта в продължение на 40-години, постепенно църквата е възстановена.

След пристигането в обителта на Неврокопския митрополит Натанаил започва разширение на комплекса, строи се кулата, има и хотелска част, в която отсядат предимно гърци. Братството от монаси, които идват в обителта през 1994 година нараства на петима, впоследствие някои от тях са произведени в митрополити, в момента монасите са трима, има и няколко послушници. Стопанството, включващо зеленчукови и овощни градини, позволява манастирът да се издържа самостоятелно. Обителта има и други земеделски имоти, предимно ливади.

Пак благодарение на благочестиви християни е направено още едно копие на иконата на Свети Георги, намираща се в Зографския манастир в Атон. Това е т.нар. "Фанаилска" икона на Великомъченика-Победоносец. Тя пък се е самоизрисувала в българския манастир в Света гора. Подарена е на обителта край Хаджидимово от братството в Зографския манастир. Любопитното е, че когато Свети Георги след дълга монашеска молитва дава името си на нашата обител в Света гора, неговият образ изчезва от един палестински манастир, след като нашествениците-османци го унищожават.

Сн. Бгнес