След месец в Пирогов: Живата факла Атанас от Дупница се спаси от травмите, но не и от мизерията и нищетата в семейството си

Атанас Атанасов от Дупница, който направи опит за самоубийство чрез самозапалване, вече е сред близките си. Точно преди месец, 38-годишният мъж се заля с разредител за боя и драсна клечката пред очите на жена си Спаска и 8-годишния им син Атанас. Той посегна на себе си след солидна почерпка с алкохол, с който вероятно не е успял да намали болката от ежедневните битови драми и тежкото социално положение, в което се намира фамилията.

Репортер на Struma.com днес посети жилището, в което живее четиричленното семейство на Атанас и Спаска. Смятахме, че ще открием Атанас да пази леглото на топло в къщата. Оказа се, че приетият с 30% изгаряния в столичната болница „Пирогов” млад мъж, е изписан само преди седмица от Клиниката по изгаряния на института. Но не е у дома.

„Студено е, ама излезе сутринта, ще се върне довечера”, посрещна ни Спаска. Жената ни кани приятелски в стаичката, която обитават. Въпреки нестабилната и подплатена с найлони външна врата, вътре е топло. Бумти печка. До нея, стои малкият Атанас, потопил краката си в леген с гореща вода и сол. „Цяла сутрин е с нас навън и сега искам да го сгрея”, усмихва се жената. Лицето й не е като в деня, когато линейката вдигна съпруга й по спешност за София. Атанас също сияе от радост, че таткото вече е край тях.

„Три операции му направиха на краката, присадили са му допълнителна кожа там, има белези ама ще минат. Вълшебници са тия доктори в „Пирогов”, не спира да реди Спасуна. Въпросът ни къде е Атанас и защо не е в къщи на топло, при тези минусови температури, жената подминава сякаш не изобщо не достига до нея. Разказва, че всичко е минало добре и благодари на Господ, че Атанас се е възстановил много бързо. „Всеки ден палех свещички там, в църквичката, дето е в болницата. За здраве. Молех Бог да ни го върне жив и здрав и повече да не прави такива бели”, казва Спаска. Сега е благодарна, че Всевишният е чул молитвите й. „Господ не ме излъга, всички други ме излъгаха, но Господ не”, с пълни очи със сълзи прошепва жената, но гордо казва, че въпреки всичко е успяла да се справи с тежкото положение. „Изписах Атанас жив и здрав, взех пари назаем и му купих всичко, което казаха докторите – памперси, пелени, бинтове, всичко. Платих му и осигуровките. Излязоха всичко 280 лева откакто е безработен. Е, сега нямам телефон, защот
о го спряха, че навъртях 31 лева сметка тоя месец... Но това не е важно. Важно е, че Атанас е тука, добре е, ще се справим”, казва Спаска. Жената е разочарована, че много хора обещали да помогнат в деня на инцидента, около суматохата за тяхната трагедия. „Надявах се, че ще се намерят добри хора да ми помогнат поне да му платим здравните осигуровки, за да не го изгонят от болницата”, признава жената. Никой не се обадил дори и за кръводарителство, не крие разочарованието си тя. Няма никакви резултати – нито хубави, нито лоши, и от Общината в Дупница. От там поеха ангажимент да подкрепят фамилията и Спаска да започне работа по програмите за временна заетост.

Двамата с Атанас не работят почти от година. Без работа са и двете им дъщери, които са на по 20 и 23 години. Най-малкият в къщата - синът Атанас, е ученик във 2-ри клас в СОУ”Паисий Хилендарски”, което се намира точно срещу домът им в Дупница.

Тръгваме си. Със смесени чувства. Радост и болка се борят след подобни срещи. Радост от волята за оцеляване, любовта между тези хора, които въпреки трудностите и отчаянието, изправят смело лице срещу трудностите на живота. И болката от това, че трудностите далеч не са отминали, сякаш тепърва предстоят.

На 50-тина метра от къщата срещаме понакуцващ млад мъж. Замяташе силно левия крак. От километри личеше, че опитва да го щади. Разпознахме го – Атанас.

Изглеждаше свеж. Поне за човек, който само до преди месец беше с 30% изгоряло тяло. Мъжът с мъка притегляше изтърбушена, полупразна бебешка количка, пригодена за пренасяне на товари. Може би човекът беше излязъл да изкара малко пари – за хляб, за боб и за бисквити на малкия. Предположихме, че събира хартия, метал или стъкла, за да се погрижи за семейството си. Решихме да го попитаме. Спря. Усмихна се и уважително отвърна на поздрава ни. Преди да успеем да му зададем дори едничък въпрос, Спаска се спусна да го посрещне. Започна да му се кара, че мъкнал количка със себе си. После му забрани да говори. Прегърна го топло и двамата влязоха в къщата.

Тази горда жена, изгубила доверие във всичко и всички, се срамуваше от положението, в което е попаднала семейството й. Но ние видяхме - тя се бори с всички сили да го промени.

Нейните предположения за дързостта на Атанас да посегне на себе си по такъв мъчителен начин, е мизерния живот, който семейството води напоследък, откакто са останали без работа и двамата. Атанас посегна на живота си по особено мъчителен начин чрез самозапалване, след солидна почерпка с алкохол, с който вероятно не е успял да намали болката от ежедневните битови драми и тежкото социално положение, в което се намира фамилията, предполагат съседи на Спаска и Атанас. Тогава, 600-те лева заем, които Спаска взела от близки, за да платя няколко месечните си сметки за ток, е бил духът, който буквално е разпалил страстите в семейството.

Към днешна дата, 43-годишната жена вече е натрупала още борчове. 100 лева за медицински консумативи и най-спешни пособия в „Пирогов” за Атанас и 280 лева - задълженията за здравните му осигуровки. Без да броим неплатената фактура за 31 лева на спреният й телефон.

Както струма. ком писа, Атанас не е здравно осигурен откакто преди година е бил съкратен от работа от сметоизвозващата фирма „Шеле” в Дупница, с която от кметството прекратиха договора.

Засега, семейството живее единствено от социални помощи. И вероятно прави още борчове.

Ал. Зортев