Покъртително! Живот на заем и под наем в Петрич! Той заряза работа и младост и се посвети на майка си и сестра си, "посадени" в инвалидни колички!

По мокрите улици на Петрич днес, премръзнал, отчаян, с посинели от студа ръце, поставени върху инвалидна количка, в която трогателно се свила възрастна жена, бавно върви млад мъж. Потресаващата гледка ни вцепени. Това е Людмил Асенов, а в инвалидната количка е майка му Виолета. Историята, която ни разказа Людмил ни шокира. Боже, колко мъка има по този свят!

Разказваме ви за тях, за да спрем да се оплакваме и оплюваме живота си, за да бъдем благодарни, за това, че имаме топъл и уютен дом, здраво семейство и деца. Защото животът към едни е безкрайно несправедлив и жесток. А идва Коледа, времето, в което семействата се събират и домовете им оживяват. Но не и за Людмил Асенов, който не знае къде ще бъде с майка си и сестра си, приковани в инвалидни колички, по това време на годината. Вижте историята им:

Семейството на Людмил Асенов, неговата майка Виолета Драгомирова и сестра му Емилия Асенова са от Сандански. Повече от десет години живели в изоставена сграда на Горското стопанство в Сандански, без ток и вода, без работа и храна. Сестрата на Людмил, Емилия още от дете е с детска церебрална парализа и е почти неподвижна. Майката Виолета от близо четири години е с претърпян тежък мозъчен инсулт, диабет и анемия. Тя също е неподвижна.

Двете жени не могат да се обслужват сами и за тях двете се грижи изцяло Людмил, който вече е почти на ръба на оцеляването, но въпреки това усмивката не слиза от лицето му. Двете жени са постоянно на лекарства и пелени за възрастни. За тях на месец са необходими близо 450лв. само за тези консумативи. Издържат се основно само от пенсиите на Емилия и Виолета, и парите, който Людмил получава като личен асистент. Това са общо около 700лв.

До преди около месец бедстващото семейство е живяло в изоставената сграда в Сандански. Незнайно как при тях един ден отива мъж от Петрич, който решава да остане да спи, за да види какви са условията, в които живеят. А по думите на Людмил: "Там не е възможно човек да живее, без баня, тоалетна, вода и ток."

Същия този петричанин предложил на семейството да се преместят да живеят в негово жилище в Петрич, където никой не живее. Този мъж живее от дълги години във Франция със семейството. Така те се преместват да живеят в Петрич, където собственикът е казал, че ще поеме разходите за вода и ток.

Напоследък обаче Людмил е притеснен, близките на благодетелят им са започнали да им намекват, че ще ги изгонят. Наред зима, без дом на студа, това очаква Людмил и казвайки го очите му се пълнят със сълзи. "Живи хора сме, не мога да оставя майка ми и сестра ми сами, за да си намеря и втора работа, парите не стигат, денят ни винаги започва на гладно, ако имаме пари, купувам основно хляб, мляко, защото лекарствата им са задължителни.

Събрал съм малко дърва, за да припалвам печка от време на време, защото ако не умрем от глад, то ще умрем от студ. Жестока наказия е животът ни, казва Людмил, който е щастлив, че някой се е сетил да го попита как е. Сега ако ги изгонят от жилището няма къде да отидат, не заспивам с часове, като се замисля. Мъж съм гледам те да са измити и затоплени и да не са гладни, аз понякога не ям, за да има за тях.."

Семейството на Людмил е от Сандански, имат отдавна молба за общинско жилище, но никой не им обръща внимание.. Институциите са бездушни пред човешката мъка, защото има ред, бюрокрация и службогонци, буквалисти, за които човешкият живот не струва нищо. Дали станахме зли и безсърдечни и има ли хора, чиито сърца няма да бъдат докоснати от историята на това семейство, което има нужда от помощ и от топлина.

От приятелски протегната ръка, защото и за тях има Коледа. И те са семейство - болни, страдащи и много бедни, но са заедно. Мили хора, броени дни до най-светлите празници в годината, нека кой с каквото може да помогне на семейството на Людмил. За тях всяка трохичка е полезна и добра дума. А на общинарите в Сандански ще кажем: Тези хора са родени във вашия град, а се лутат немили недраги по региона.

Отворете сърцата си и намерете дом в родния град на семейството. Не може да няма начин..........., за да е щастлива и весела вашата Коледа с направено едно добро дело...

А. Георгиева

Екип struma.com