"Китка от обич за моята Втора мама": Снежанка от Благоевград отгледа 4 свои деца, прие в дома си и "окъпа" в сълзи слабичката и болна 3г. Марианка, докато оздравее, дарява с нежност Руми и Боян

Професия Майка! "Китка от обич за моята Втора мама" така Struma.com озаглави рубриката си, в която в навечерието на 8 март, празникът на жената-майка, ще ви разказваме истории за едни жени с големи сърца. Жени, които приеха мисията да отглеждат изоставени от родните си майки деца.

Ще ви разкажем истории на приемните родители, избрали за себе си професията "Майка", водени от голяма любов и напътствани от едно голямо човешко сърце. За тях е нашата "китка от обич", а за техните безсънни нощи, сълзи и радости, ще ви разказваме до деня на мама.

Днешната ни история e за Снежанка от Благоевград, приемна майка с голямо и отворено към страдащите деца, сърце. Снежанка и съпругът и имат 4 собствени деца. От голямата любов помежду им се родили дъщеря им Ели и трима синове, двама близнака и още един син. Ели вече е на 35, синовете им на 31 и 32 години. Голямото семейство Захаринови са изключително задружни, отгледали и възпитали умни деца с които се гордеят. Всеки един от тях вече е поел по своя път, напуснали семейното гнездо, за да търсят собственото си щастие, както обикновено става в живота. Снежанка и съпругът и останали сами. "Много е страшно да имаш пълно и голямо семейство, пълна маса с деца и изведнъж без да се усетиш, дечицата са пораснали и отлетели. Къщата ни се опразни и повярвайте ми беше много страшно в началото, разказва Снежанка. Ние със съпруга ми сме свикнали да се грижим винаги за някого и ни беше трудно да останем сами, затова взехме твърдото решение да приютим страдащо детенце от дома. Оправих документите си в социални грижи в Благоевград и не след дълго те се свързаха с мен, трябваше да отида да видя 3 -годишната Марианка.

Вълнувах се, сякаш за първи път ще гледам дете. Сестра ми ме придружи до моята първа среща с детенцето. Беше трогателно, разказва Снежанка и сълзи се стичат по лицето й "Към мен се приближи с една слънчева усмивка слабичко и безпомощно детенце. Та тя беше само на 3 години. Тежеше 10 килограма и едва пристъпваше, не можеше да говори, но очичките му сякаш говореха повече. Марианка беше болничка, имаше астма и дишаше с помпичка. Не можех да откъсна очи от това детенце и си казах: тази рожбичка има нужда от моите грижи, ще я взема и ще я лекувам, разказва Снежанка." Марианка станала част от семейство Захаринови. Следват много безсънни нощи, плач, болници, но Снежанка не се отказва от детето. "Тя не говореше ,аз не разбирах нейните думички в началото и като не се разберем, Марианка избухваше в плач.

Тя плаче, аз плача, ма в последствие всичко се оправи, разказва Снежанка. Много тежко беше, когато вдигне температура, започваше да се задушава, толкова страх съм брала, тогава, толкова мъка съм преживяла, защото освен, че обичах това детенце, бях поела и голяма отговорност за нея. Беше трудно, да я науча говори, да ходи, да премахнем памперса, спомня си Снежанка.

"Гледах Марианка от 3 до 6 годинки, детенцето укрепна Внезапно, обаче съпругът ми се разболя, обстановката у дома не бе подходяща за Марианка. Не знаех какво да правя, по цели нощи не спях, защото не исках да се разделя с детето, но съпругът ми се влошаваше. 6- годишната Марианка имаше нужда от специални грижи вече, а аз не бях пълноценна, защото трябваше да обслужвам и болния си мъж. Не мога да опиша как с дни съм подготвяла детето за временната ни раздяла. Тя, обаче от малка си бе силно и борбено дете и ме окуражи, успокои ме. Имаше обаче една голяма мечта, преди да се разделим да направим голям рожден ден в парти център.

На 28 април е нейният рожден ден. Ангажирахме парти център,поканихме много деца,украсихме всичко с балони, поръчах една огромна торта и направихме незабравимо парти. Марианка беше много щастлива, запозна се с новата си приемна майка, една прекрасна жена, бях сигурна, че моята Марианка е в добри ръце. И до днес аз знам, че тя е добре, не съм спряла да се интересувам от нея. Мина време толкова ми липсваше детето, съпругът ми се посъвзе, а къщата отново празна. Не можех да искам отново Мариана, защото тя се чувстваше щастлива при новата си приемна майка. Отново помолих социалните да ми разрешат да взема деца ,за които да се грижа. И така в дома ми дойдоха братче и сестриче, 13 - годишната Руми и 10- годишния Боян. "Деца с тежка съдба, изоставени от майка си, малки душици, силно емоционални и умеещи да обичат повече от нас, разказва Снежанка. Руми и Боян са вече големи деца, но не знаеха нито да пишат, нито да четат. С помощта на учителите в училището, където ги записахме, те започнаха старателно да подготвят уроците си. Възпитавам ги сякаш съм ги родила, да са добри хора, да бъдат чисти, подредени и искрени.

Уча ги, че майка им, която ги е родила е една и трябва да се обича въпреки всичко, но те загубиха надежда, че могат да общуват с нея, защото тя обещава, а не идва да ги види. Тяхната история е като на филм... Майка им има още три деца от друг баща, който в момента живее в нашия квартал. Въпреки, че не е истинският им баща, този човек се грижи много за тях и аз съм му благодарна за това, Руми и Боян го наричат ТАТЕ. Моите собствени деца направо ги обожават, толкова им се радват. Много съм щастлива, когато моите 4-и деца дойдат у дома, с Руми и Боянчо стават 6, пълна къща. Е няма такава радост ,няма такова щастие, казва със сълзи в очите приемната майка. Тя се моли да е здрава, за да може да полага грижи да децата, защото както казва Снежанка "Аз помагам на тях, но те на мен колко ми помагат, не можете да си представите, тези деца ме правят жива, млада, силна и много, много щастлива.

Снежанка Захаринова прекъсва разказа си, защото е време да се прибере у дома, децата ще си дойдат от училище "Децата се прибират съвсем скоро, трябва да вървя,че хич ,не им е хубаво, когато ме няма, трябва да ги посрещна,.........

Една голяма жена, с голямо сърце, многодетна майка, отгледала с любов 4 свои и 3 "чужди" деца, на които се е посветила с много обич и грижи. За нея днес от сърце е нашата "Китка от обич"!

Мони Иванова