"Китка от обич за моята втора мама: 5 години учителката по рисуване от Благоевград Ж. Георгиева дарява с любов малък мъж - вече първокласник, така той се "отсърди на света"

Професия Майка! "Китка от обич за моята Втора мама" така Struma.com озаглави рубриката си, в която в навечерието на 8 март, празникът на жената-майка, ще ви разказваме истории за едни жени с големи сърца. Жени, които приеха мисията да отглеждат изоставени от родните си майки деца.

Ще ви разкажем истории на приемните родители, избрали за себе си професията "Майка", водени от голяма любов и напътствани от едно голямо човешко сърце. За тях е нашата "китка от обич", а за техните безсънни нощи, сълзи и радости, ще ви разказваме до деня на мама.

Днес ще ви запознаем с още една "мама", нагърбила се да отглежда детенце на 2 години. Научила случайно за приемната грижа и отворила сърцето си за малко момченце от дома. Това Жулиета Георгиева, учителка по рисуване, майка на две собствени деца и съпруга на преподавател в университета. Едно голямо и щастливо семейство, прегърнало идеята да дарят любов на момченце, което се нуждае от грижи и обич. Така в дома им дошъл 2-годишният Дарко /името на детенцето е сменено/. "В началото бе много трудно, започва разказа си Жулиета. Той беше дръпнат леко опърничав, сърдит на света, не говореше и вечно бе "ядосан". Синът ми, който е с десет години по-малък от дъщеря ми, започна да го приобщава към себе си.

Малкият лека по-лека се отпусна и взе да го нарича бате. Дойде време за детска градина, всеки ден за ръчичка стигахме до детската градина и беше толкова сладък, че направо ме умиляваше. Ако някое от децата ми каже "Госпожо", той веднага отсичаше "Не госпожо, това е Жужи". Така ме нарича и до днес. В началото беше малък егоист, сега след 5 години у дома, ако му купя нещо, той пита винаги: А за кака и за бате има ли?, разказва Жулиета, а от думите и лъха нескрита обич към мъничето. Дарко вече в първи клас. По подобие на "мама Жужи" е започнал да рисува добре, дори миналата година спечелил награда на Соса Кола за детска рисунка. Има влечение и към футбола, разказва Жулиета, но е още мъничък, малко да поотрасне, ще го запишем да рита. В училище няма проблеми, буден и самонадеян, той има семейство, което го обича.

Дарко познава родната си майка, жената идва да го вижда, но в момента е в Гърция, казва Жулиета, която не се сърди, че 7 годишният мъж все още я нарича Жужи. "Все пак той има майка, която го е родила и трябва да я обича. Дарко ще бъде у дома до 18-тата си година и аз съм много щастлива от това, тъй като той е моето трето детенце, което изпълва всяка моя минута със съдържание. Грижите ми за него ми носят удоволствие, всяка негова дума, всеки негов успех, е и мой успех, твърди Жулиета, която е сестра на една от нашите първи героини Снежанка.

За всеотдайната мама е нашата "Китка от обич днес". Бъди благословена за грижите и обичта, с която даряваш малкия си син, Жужи!

П. Петрова