Eдно българско семейство гине в петричкото с. Кавракирово: 23 г. майка на момиченце, бременна в осми месец страда неистово, живее без ток, без вода, заради безхаберието на институциите

Бременна 23-годишна жена, придружавана от малко момиченце днес осъмна в община Петрич, за да моли за помощ. Младата майка, бременна в 8-ми месец, търси съдействие от общината да и прекарат ток и направи пътека до институциите, молейки за съдействие. Проблемът и е от преди 4 години, още по времето на предишния кмет Вельо Илиев. Ваня Илиева, родена в Петрич, но омъжена от четири години в петричкото село Кавракирово, живее в 21 век без ток, без канализация и едва свързва двата края.

Тази млада жена се сблъска с несгодите на живота, получавайки ежедневни уроци и шамари от безразлични чиновници, за които човещината отдавна е загубила стойност. Това българско момиче, което освен, че няма ток в къщата, пере на външна чешма и готви на печка на дърва отвън пред къщата. И зиме и лете. Още преди години ЧЕЗ са обещали да вкарат ток в малката и къщурка, но до момента няма никаква реакция.

Молби до всички в общината и енергийното дружество са оставени без движение. Мъка, която не може да се опише с думи, но може да се почувства и види в тъжните очи на една българска майка. Завършила средно образование в Петрич, срещнала любовта, родила малката Диди и обречена на неистови усилия да я отгледа.

Бременността на Ваня е силно напреднала: Много съм притеснена, раждането ми наближава, а понеже не работя, заради детето, нямам осигуровки, дали ще ме приемат в болницата да си родя детенцето, каза пред репортерът ни и през сълзи, скромното момиче, днес "От енегргото ни търсят хиляда лева, за да ни прекарат ток, откъде да ги намеря, плаче Ваня, на входа на община Петрич, съпругът ми няма трайна работа, ходеше да помага, за по 20-30 лева на няколко дни, за да имаме за хляб и за детето, сега замина в Чехия на гурбет. Замина, за да ни спаси от тая мъка, аз чакам второто си детенце, покрай мен е Диди, много е трудно и вече съм отчаяна, не знам към кого да се обърна, тихо промълви Ваня, забола поглед в земята. От срам, че е изпаднала в такова положение -без вина!

Разказваме тази история, която е една от многото в България. Ваня и Милен се оженили с надежда, че ще отгледат и възпитат децата си тук в родния край. Само 4 години по-късно обаче семейството се раздели. Подгонени от немотия и мизерия, "наказвани" от брутални е безсърдечни чиновници в институциите двама млади се изправиха на ръба на оцеляването. Милен замина на работа като строител, изпратен на автобусната спирка от разплаканата Ваня и малката Диди, която не разбира, защо тате няма да е у дома.

1000 лева се оказаха непосилни за Ваня и Милен, а 4 години не се намери някой, който да намери компромис и да им пусне поне тока... За да им е светло пред очите, докато в изтерзаните им души е пълен мрак. Дали това е България? Дали българите заслужаваме подобна участ? Дали Ваня и Милен са виновни за това, че няма работа у нас, че безработицата е бич, които разделя влюбени и прокужда децата ни зад граница. Кой е виновен за това страдание?

Ще попитаме общината и ЧЕЗ какъв е начинът да се помогне на Ваня и Милен и тяхната дъщеричка Диди, ако и вие знаете начин. Помогнете им.

Анита Георгиева и екип Struma.com