Брежанският кестен може да се превърне в патент не само за региона, но и за България

Съдбата на кестеновите гори в региона на Брежани, превръщането на брежанския кестен в патент, съхраняването и създаването на нови кестенови плантации, грижа за природата и икономическите ползи за хората обсъдиха на работна среща кметът на община Симитли Апостол Апостолов и представители на сдружение „Хора и традиции” – Брежани, експерти от ЮЗДП, РУГ, НП ”Пирин”, Горско стопанство Симитли, кметовете на Брежани, Ракитна, Мечкул и др. На срещата присъства консултантът на общината инж. Вангел Аврамов, зам. кметът на общината, бивш учител по биология, Евгения Георгиева, граждани и гости.

„Много се радвам, че приехте нашата покана за тази среща. Нашата обща кауза е да съхраним кестените, но и да ги умножим. В България има на три места ядлив кестен, но брежанският е с най-добри качества и можем да превърнем кестенови гори в печеливш поминък за хората от Брежани и Симитли”, каза кметът Апостол Апостолов.

„Ето защо търсим вашите експертни съвети, за да работим адекватно и получаваме добри резултати като се надяваме на следващия програмен период и разработим съвместен проект по програмата за развитие на селските райони и започнем залесяване върху общински земи, подходящи за кестена. Ние подаряваме на сдружение „Хора и традиции”, освен 50 дка общински земи, но и Технологичен план за залесяване, изготвен от инж. Вангел Аврамов”, каза още Апостол Апостолов.

Всички експерти единодушно констатираха болестите по кестените.

„Съхненето ,което се наблюдава в цяла Европа е в следствие на заболяване по кората, което наричаме рак на кестена”, сподели д-р инж. Георги Гугушев от РУГ Благоевград.

”Като биологичен вид тази гъба е с азиатски произход, тя е съществувала в горите от азиатски кестен в азиатския континент и заболяването не е причинявало загиването на вида. С разрастването на търговията между континентите, заедно с плодовете в Европа, се пренася и болестта, която тук няма естествени приспособления за защита”, каза д-р инж. Георги Гогушев.

”Картината, която описвам, изглежда на пръв поглед доста безнадеждна, но не е съвсем така. В Европа се работи в посока изолиране на щамове на тази гъба. Миналата година се проведе едно такова изследване на горите на Беласица, за да се установят наличните щамове в гората, за да видим с какво разполагаме на база естествените популации и на база на това изследване да се търси начин за противодействие”, допълни д-р инж. Георги Гогушев.

„Кестените намаляват, правят се опити в Беласица, аз съм от Берковица, тези заболявания ги има от преди 40 години”, добави Иван Янев от ЮЗДП.

”Основен проблем на ореховите насаждения е бруленето. Не трябва да се брулят кестените, защото, наранявайки клоните, се дава възможност да влизат гъбни и други заболявания и второ, преди да дойде време за брулени есента, се залагат плодните пъпки за следващата година. Брулейки го, ние компрометираме и плодоносенето за следващата година. На запад, където има плантации, никой не брули орехи и кестени”, каза още Иван Янев.

„Да търсим ценните форми на брежанския кестен в гората и брежанският кестен да стане патент, а това ще стане, когато се обединят усилията на всички институции и община, и сдружение, и горско, и югозападно предприятие, и районно предприятие, и НП „Пирин”, сподели инж. Вангел Аврамов.

”От този район да се роди нещо, което да бъде характерно за цялата страна. През 1960 година на миналия век добивите на кестена минава 450 хиляди тона, само след 20 години той слиза на 220 хиляди именно заради тези болести, посочени от нас и ние трябва да търсим сортове, подходящи за района и България. Във Франция има сортове, които са подходящи за Франция. И ето сега, на основата на брежанския кестен, на опита, който имаме, да намерим най-подходящите и да препоръчаме на сдружението да работи именно с тях. И е добре да се обединим около марката брежански кестен, който е с най-добри качества в България”, каза инж. Вангел Аврамов.

Инж. Стоилов от Горско стопанство Симитли сподели, че състоянието на кестеновите гори не е добро, но така също и семенната плантация за кестени се нуждае от подобрение. Ето защо е необходимо да се селектират здравите и ценни дървета на гората в Брежани, с добър и лъскав плод.

„Най-старите дървета са резултат на хилядолетна селекция, те са гледани като овощна градина. Затова първото нещо в естествените гори е да се отбележат дърветата ,които са качествени, здрави, да ги знаете кои са и да направите всичко възможно тези дървета да не изчезнат. Да се отбележат със знак и да се знаят, че са ценни. Семенната база е на основата на индивидуалния подбор”, добави д-р Гугушев.

При създаването на новите кестенови плантации експертите се обединиха да се запазят местните сортове, резултат на хилядолетна селекция, да се насаждат на висока надморска височина, да се изследва почвата, която да е дълбока, влажна и лека, да се направи библиотека на кестеновите гори, да се създадат предпоставки за по-малко зависимости на тези стопанства на открито от времето и много други. Семенната база да произвежда сортове брежански кестен, които да се превърнат в патент не само на региона, но и на страната.Срещата приключи с обобщен анализ на икономическите възможности на кестеновите плантации, възможност за доходоносен труд за хората и възраждане на природата, защото кестенът не вирее сам, има възможности за отглеждане на орехи, леска и др. Всичко това, обаче, ще се случи ако се обединят усилията на всички институции и фермерите, с подкрепата на държавата и европейските фондове.