Сагата „Фаберже“: падението на две империи

Неотдавна „Фаберже“ – прословутата бижутерска компания, известна най-вече със зашеметяващите си великденски яйца, отбеляза 200-годишната на своя основател – Густав Фаберже. Представяме ви историята на известната руска фамилия, чиято участ е огледало на съдбата на самата Руска империя.През 1883 г. император Александър II поръчва две ръкавели с формата на цикади на човек на име Карл Фаберже – млад бижутер, привлякъл вниманието му на Руската промишлена изложба в Москва година по-рано.

Така започва първата глава от дългата история на приятелство между Романови и човека, чието име ще се превърне в синоним на величието и изобилието, с които се свързва Руската империя. Същата тази история ще бъде внезапно прекъсната около 30 години по-късно с настъпването на Октомврийската революция.

За момента обаче империята е в период на мир и стабилност – една епоха на мащабна индустриализация и разкош, белязана от велики постижения в изкуството. За да задоволят изтънчения вкус на клиентите си, руските бижутери се завръщат към корените, загърбвайки европейските норми в опит да придадат на творбите си известна доза автентичност. По онова време ценните метали и скъпоценните камъни са част от ежедневието на руските монарси и благородници. А за Дома на Фаберже настъпва часът на славата.

Компанията е основана през 1842 г. от Густав Фаберже – потомък на френски протестанти, избягали от Пикарди през 17 век след отмяната на Нантския едикт. Жъне огромен успех отчасти поради местоположението си в центъра на Санкт Петербург и страстта към всичко френско, която по онова време вече е пуснала дълбоки корени в руското общество. Основно обаче успехът ѝ се дължи на превъзходното качество на изделията, които предлага. Въпреки че скиците, нарисувани от самия основател на фирмата и запазени и до днес, показват, че макар и изкусен бижутер, Фаберже старши не бил твърде изобретателен – поне според тогавашните норми.

През 1872 г. най-големият му син Петер Карл Фаберже поема ръководството на семейния бизнес. Въпреки крехката си възраст – той е едва на 26 г. – Карл вече е опитен бижутер, учил в Европа, посещавал Германия, Франция и Италия и събрал умения и традиции от най-добрите, споделя Каролин Шарон, автор на „Фаберже: от царския двор до изгнанието“. По време на престоя си в Европа Карл се научава да работи с декоративно стъкло, опал, аметист и други материали, които по онова време не се използвали масово от ювелирите.

Но младият Фаберже не спира дотук: в желанието си да придобие уменията на старите майстори той предлага услугите си на Ермитажа в Санкт Петербург – цани се да поправи и реновира бижутата от колекциите в музея безплатно и така успява да усвои старите техники. Няколко години след това Карл, с помощта на брат си Агатон и цял екип от отлични стилисти и майстори, издига компанията си на върха.

Доставчик на кралския двор

След като през 1884 г. става доставчик на Кралския двор на Русия, Домът на Фаберже наистина се превръща в играч тежка категория и се конкурира с „Болин“ (Bolin) – една от най-старите бижутерски къщи в света. Тайната на Фаберже всъщност е съвсем проста: Карл обръща особено внимание на качеството на материалите и моделите, които трябва да са абсолютно идеални, преди да заминат за цеховете му. Другата му силна страна е неговата изобретателност: Фаберже успява да смеси европейската култура и изкуство с руските традиции, обяснява Каролин Шарон.

За разлика от някои други бижутери той не използва само чисто злато, а понякога влага и смеси, като например бяло или сиво злато. Що се отнася до скъпоценните камъни, Фаберже винаги е ценял техните естетични качества повече от реалната им цена. Нещо повече – благодарение на техниката на емайлиране, която създава фирмата му, изделията му имат уникален вид, а използването на полускъпоценни камъни – един новаторски похват за времето си – осигурява конкурентни цени за продуктите му в сравнение с асортимента на „Болин“.

Императрица Мария Фьодоровна, съпруга на Александър III, има слабост към диамантите и изумрудите. През 1885 г., по заповед на императора, Карл Фаберже създава за нея първото от своите коледни яйца: на пръв поглед то изглежда като едно обикновено емайлирано яйце, но във вътрешността му е скрит златен жълтък, а в жълтъка – златна кокошка. В кокошката пък е скрита миниатюрна златна корона и още едно миниатюрно яйце от рубин. Императрицата толкова харесва подаръка, че Александър III се договаря с Фаберже да му прави по едно великденско яйце всяка година.

Традицията надживява самия император и се предава на неговия син и наследник на трона – Николай II. От общо 71 коледни яйца, изработени от фирмата, 52 са направени за царското семейство.

Домът на Фаберже получава големи поръчки и преди празници и важни събития, като например официалната коронация на Николай II през 1894 г. или пък официалния юбилей по случай 300-та годишнина от управлението на Романови през 1913 година.

Залезът на един бурен век

В знак на благодарност за усилията на Фаберже императорското семейство помага да се организира изложба на творбите на бижутера. Събитието се състояло през 1902 година.

Сред експонатите са бижутерийни изделия на Фаберже, осигурени от императриците Мария Фьодоровна и Александра Фьодоровна, както и от няколко руски благородници. Изложбата продължава два дни и все още се смята за славен момент в историята на компанията.

Освен известните яйца Фаберже произвежда и всякакви други бижута, статуетки и съдове за хранене, направени от ценни метали; всяко от тези изделия е истински шедьовър.

Продуктите на Фаберже се ценят високо не само в империята, но и извън пределите ѝ: те често са предпочитан подарък за европейските монарси. Домът скоро открива магазини в Москва, Одеса, Киев и Лондон и става доставчик на краля на Сиам и британското кралско семейство.

Трябва да се признае, че една от причините за този успех се крие в маркетинговите и мениджърски умения на Карл Фаберже. Според Валентин Скурлов, автор на биография на Фаберже, Карл имал таланта да изнамира най-добрите майстори и продавачи. За да може продуктите му да са достъпни за клиентите в отдалечени региони на Русия, ювелирът започва да разпространява каталози на стоките си. В началото на 1914 г. неговата бижутерска империя вече има зад гърба си 100 000 уникални творби.

Въпреки това, фирмата скоро понася сериозен удар заради Първата световна война. На фона на резкия спад на търсенето на луксозни изделия първите победи на Фаберже скоро са засенчени от поредица от поражения.

Като повечето фирми, които трябва да се справят с конфликта, Домът на Фаберже се опитва да се реорганизира, за да посрещне нуждите на военните – започва да приема поръчки от армията за медали за офицерите. Но въпреки това, приказната сага на Фаберже е прекъсната от абдикацията на Николай II и падането на руската монархия: новата болшевишка власт обявява война на стария режим и започва да унищожава всяка следа от капитализма.

Повечето клиенти на Фаберже са принудени да избягат от страната, а други са арестувани. Фирмата е национализирана, а петте ѝ клона са затворени. Що се отнася до самия Карл, той също напуска Русия през септември 1918 година. По онова време императорското семейство, бившите му благодетели – вече са брутално екзекутирани.

Две години по-късно Карл Фаберже умира в Швейцария – лишен от делото на живота си, той така и не успява да си намери място в новия свят.

Още две години след смъртта на баща им Александър и Йожен Фаберже откриват своя фирма в Париж, като я кръщават „Фаберже и Сие“ (Faberge et Cie). Те обаче така и не успяват да достигнат успехите на бижутера на руските царе.

Живот след смъртта

Безценните творби, създадени от Дома на Фаберже, все още пленяват любителите на лукса и колекционерите. През 2007 г. яйцето „Ротшилд“ е продадено от аукционната къща „Кристис“ (Christie’s) за $18,5 млн. и става най-скъпата творба на руското приложно изкуство в историята.

Марката Фаберже продължава да живее. В началото на 20 в. Александър и Йожен я продават на Сам Рабин, който създава фирмата „Фаберже Инк“ (Faberge Inc), специализирана в производството на парфюми. Оттогава тя е продавана неколкократно до 2012 г., когато е придобита от международната фирма за природни ресурси „Гемфийлд“ (Gemfield) за нищожните $142 млн.* /Блиц/

Източник: "Руски дневник"