Една легенда на 70! Антон Радичев работи без почивен ден!

14 октомври 2017 10:26   4379 прочита


Камен Донев замисля моноспектакъл за обичания актьор

Малцина са късметлиите, които могат да посрещнат личния си юбилей сред стотици екзалтирани гости. Актьорът Антон Радичев е от тях. При това го направи два пъти в рамките на 3 месеца. Веднъж на 7 юли - датата, на която е роден, когато в рамките на инициативата „Театър пред театъра“ над 1000 зрители на откритата трибуна пред Народния го аплодираха в „Почивен ден“ на Камен Донев.

И още веднъж преди броени дни, на 7 октомври, в Голямата зала на театъра, когато след спектакъла наред с огромна доза поздравления и цветя за 70-годишнината си всенародният любимец получи и най-високото отличие на Министерството на културата - „Златен век“ с огърлие.

„Първия път нямаше специално честване – беше в самия край на сезона и с директора Мариус Донкин решихме да го отложим за есента“, обяснява актьорът. Лятното представлението свършва почти в полунощ и Радичев и приятелката му, поетесата Емилия Боянова, едва смогват да вдигнат наздравица в последните 15 минути, преди денят в календара да се смени. „И тогава, и сега публиката дълго не искаше да ме пусне

Хората много ми ръкопляскаха и много ми се радваха. А за мен най-голямото удоволствие е да създавам радост на хората. Благодаря първо на тях за това, което съм“, казва известният артист.

Тони изглежда много по-млад от възрастта си – може би „джинсът“ му е такъв, предполага той, или пък раздаването в играта го държи във форма. С последния му филм „Летовници“ ролите му в киното стават 43 – точно колкото са и годините му в трупата на Народния театър. „Смятат ме за комедиен актьор, но аз имам и страшно много сериозни роли – първата беше на проф. Протасов в „Деца на слънцето“ от Горки – припомня. – Умея да правя комедия, но мога да пресъздам и драматични състояния. Колкото по-сериозно играеш, толкова по-смешно може да стане, а когато някои се напъват да се правят на маймуни – не се получава“.

Наричат Радичев и Радичков актьор (даже понякога бъркат името): участвал е и в трите велики пиеси на мъдреца от Калиманица - „Опит за летене“, за която му присъждат първата национална награда за актьорско майсторство, „Суматоха“ и „Януари“. Отбелязва, че взема всичко от живота – където и да отиде, наблюдава различни типажи и „купува“ от тях. „Затова моите смешни образи са истински. За „Оркестър без име“ например съм гледал как хората играят карти, как не на шега се впрягат за дребни неща“, връща лентата Антон Радичев. А от истинските неща се раждат безсмъртни лафове.

Освен култовите фрази „Ще ме цака той с топла бира!“ от „Оркестър...“-а и „Къса ми се сърцето...“ от тв скечовете в „Клуб НЛО“, в арсенала на Радичев има и още. В сериала „Етажна собственост“ неговият герой полк. Джамбазов, който непрекъснато говори за Камбоджа (повечето си го измисля), обявява: „Вие да не мислите, че като бях в Камбоджа, съм останал без ракия? Направих си казан от 2 ракети земя-въздух. Лошото е, че едната не беше съвсем обезвредена“. И какво стана, питат другите.

„Ами най-жадните си отидОха“

Тази реплика също е от любимите на пословичния майтапчия.

В момента Радичев репетира в Пловдивския театър „Работно време“, друга пиеса на автора режисьор Камен Донев, също известен с неотразимо чувство за хумор. Двамата чешити определено се харесват взаимно, отлично се усещат един-друг, близки са като мислене и приятелството им се претворява на сцената в нещо твърде интригуващо.

Премиерата ще бъде на 28 октомври. Това „Работно време“ няма да има почти нищо общо със софийското, в което актьорът преди няколко сезона беше главно действащо лице, понеже Камен Донев в крачка непрекъснато променя и актуализира текста си. Албена Колева – дъщерята на големия Тодор Колев, ще стане съпруга на героя на Радичев под тепетата, а за ролята на нейната майка е поканена Латинка Петрова. В старата постановка в „Сълза и смях“ в тези образи се превъплъщаваха Мария Каварджикова и легендарната Ванча Дойчева.

„Камен иска да направи моноспектакъл за мен. По този повод вече сме се срещали няколко пъти и сме нахвърляли някои неща заедно, а като мине премиерата и той намери малко време между своите актьорски ангажименти, ще продължим. До няколко месеца или година мисля, че ще стане“, повдига завесата Тони. И издава, че Донев е написал и една пиеса „Юбилей“, която предстои да се поставя в Народния, а в нея главната роля се пада пак на него.

Ако се заиграем със заглавия на пиеси, няма да сгрешим като кажем, че за актьора и почивният ден е работно време. Често нощува в театъра, за да не се пилее между поредното вечерно представление и сутрешните репетиции. А в свободен ден обича да е в планината. „Оставям колата в Бояна и поемам нагоре към Витоша. Там се вглъбявам и много по-бързо уча текст. За един ден мога да науча толкова, колкото в гримьорната или вкъщи не мога и за 10 дни“, казва Антон Радичев. Успява обаче само ако денят е делничен, иначе на всяка крачка почитатели го разпознават и го спират за автографи или за да се снимат с него.

Представите му за свободно време напълно покрива и оная една седмица всяко лято, когато с мъжка компания отива за риба в Родопите над село Смилян, прочуто с едрия си боб. Там приятелите разпускат с шеги и закачки, демонстрират кулинарни умения, а преди да поемат обратно, разделят улова по равно.

За риболова Тони се запалва от незабравимия Велко Кънев с когото се намират още във ВИТИЗ, а след това пренасят приятелството си в Народния театър и в „Клуб НЛО“. Двамата ходят да хвърлят въдиците дори за няколко часа преди представление. „Водил ме е тук наблизо, в Герман, където има бетонен басейн и като хванеш риба, ти я мерят на кантар и си я плащаш. „Питам го: Веле, за какво бием път, като можем да си я купим от пазара? А той ми казва: не мога да го обясня, това е невероятна страст“, спомня си актьорът. Другият от голямото трио, разсмивало до сълзи България - Мамалев, влиза в Академията точно когато Радичев завършва.

„Всички първокурсници се бяха уредили с шкафчета, а се оказа, че едно момченце, Жорко Мамалев, си няма. Попита ме дали може да ползва моето, а на мен то вече не ми трябваше, защото веднага ме взеха в Народния – моят професор Филип Филипов реши да постави и там пиесата „Деца на слънцето“, в която играех във ВИТИЗ, и ме поканиха да се редувам в ролята с Любомир Кабакчиев“, разказва Радичев, който завещава на „заека“ шкафчето си № 147. През годините тримата другари са гостували и на родителите на Велко Кънев в Елхово, и на фамилията на Мамалев в Мамарчево и все са ги посрещали като царе. Майката на Велко – баба Мария, и на Жоро – баба Катя, са още живи, с обич ги споменава Тони.

Хората често наричат Антон Радичев с имената на неговите телевизионни герои - Джамбазов, Камбоджанеца, проф. Гучев. Най-популярният му прякор – Баба Тонка, е свързан с...рисунка на известния ни художник аниматор Доньо Донев. „Бяхме много близки приятели и един ден той взе, че ми направи шарж, обаче ме хвана в момент, когато имам киселини и лицето ми се сгърчва, а трапчинките ми направо стават на резки. Викам му: „Ти си ме докарал като бабичка!“, с усмивка си припомня актьорът. Оттогава Тонката става Баба Тонка...

Радичев, който пред фенки определя зодията си като „Раченце сладко“, защото обича сам да поглезва себе си, твърди, че
никога не се е влюбвал в колежка

Негови приятели извън театъра му се чудели и го молели да ги запознава с актрисите, той пък се чудел на тях, защото за него те били „другарчета“, с които го свързва работата. Екранният проф. Гучев от „НЛО“ има дъщеря, която е завършила кино в Лос Анджелис, отговаряла е за специалните ефекти в Холивуд и даже е работила по тях със Стивън Спилбърг. От няколко години Кристина се е върнала в България и е консултант на американски продукции, които се снимат тук. Актьорът има внук второкласник, Теодор, който много се гордее с известния си дядо Тони, както и внучка осмокласничка. Антонина е артистична и като му дойде времето, ако все още е навита, дядо й ще я запише в актьорска школа. Момичето е родено в САЩ, има американски паспорт и владее отлично английски, а отскоро е в паралелка с изучаване на китайски език.

...Навремето в школата за младши-сержанти Радичев е най-добрият свързочник в поделението. Мечтае да стане радист на кораб и подава документи във Военноморското училище във Варна. Брат му обаче му препраща със седмица закъснение съобщението кога да се яви на изпит. За да хване последния влак, младокът кандидатства във ВИТИЗ и го приемат. „Може би пък това е било за добро“, заключава днес актьорът, който повече от 4 десетилетия радва България с превъплъщенията си./Monitor.bg/

0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар