С какви милиони и милиарди гори данъкоплатецът за КТБ?

Кога ще чуем гласа на управата на Фонда за гарантиране на влоговете

По закон има четири варианта за покриване на евентуален недостиг във Фонда за гарантиране на влоговете в банките, без за това да се похарчат пари от бюджета

Данчо Джиков,

Адвокат

Вече месеци наред темата КТБ не слиза от страниците на вестниците, електронните медии и интернет. Това е резонно, много хора са засегнати. “Раната” КТБ влияе на сигурността в банковата система, икономиката и прочее до болка известни неща. Наред с безспорните и реални проблеми, достатъчни сами по себе си за притеснения, обществото непрекъснато е облъчвано от псевдоспециалисти, политици, коментатори, анализатори и всякаква останала /по поручик Ржевски/ коментираща общност, с една лъжа. Повтаряна е в упоение мантрата за "парите на данъкоплатеца", който на финала щял да плати милиардна сметка с оскъдните си по дефиниция средства, пише "Труд".

Това категорично не е истина и недоумявам защо се случва. Възможно е да е умишлено, от някои среди, с някакви цели. Подозирам обаче, че поне в половината от случаите става дума за ОТКРОВЕНА НЕГРАМОТНОСТ на много от говорящите "капацитети" и пригласящите им журналисти. При това не става дума за тайни и познати на малцина знания, а за елементарен прочит на нормативната уредба, засягаща въпроса.

Първо, държавата НЕ Е ГАРАНТ И НЕ ОТГОВАРЯ за влоговете на физическите и юридическите лица в коя да е проблемна банка до всеизвестния размер от 196 000 лева..

Правният субект, който е ангажиран с това, е Фондът за гарантиране на влоговете в банките. Този фонд е самостоятелно юридическо лице, създадено със Закона за гарантиране влоговете в банките /приет 1998 г./. Държавата, респективно бюджетът, данъкоплатците НЕ ОТГОВАРЯТ за задълженията нито на търговските банки, НИТО на фонда. Правомощие на държавата е само да назначи Председателя на Управителния съвет на фонда /в момента, според сайта на фонда, това е г-н Росен Николов, посочен от Министерския съвет/. Останалите членове на УС са г-жа Нели Кордовска, зам.-председател /посочена според закона от БНБ/, и членове г-н Бисер Манолов /посочен от Асоциация на банките в България/, г-н Борислав Стратев и г-жа Светла Костова /посочени от председателя и зам.-председателя/. Контрол върху дейността на фонда се осъществява от Сметната палата.

Кое е нещото от регламента на фонда, което ни интересува в случая?

Постоянно се твърди, че наличният ресурс на фонда е по-малък от общия размер на гарантираните влогове в КТБ. Елементарната аритметика е съгласна с това, но какво мисли математиката? Никакви ликвидни активи ли не са останали в КТБ? Дали това е така, обществеността към момента не знае, което не пречи на коментаторите да говорят страхотии и да стресират и без това изтерзаната публика.

Нека приемем, че наличните средства на фонда /след изясняване състоянието на банката/ не са достатъчни. Значи ли това, че недостигът автоматично се поема от държавния бюджет /съответно от данъкоплатеца/?

Категорично не!

Съгласно разпоредбите на закона /чл. 18/ управителите на фонда с единодушно решение следва да изберат някой от следните източници за покриване на недостига:

- да задължи всички търговски банки /и опериращи в страната клонове на чужди банки/ да преведат авансово дължимите годишни премии;

- ако и в този случай недостигът не е покрит, Управителният съвет има право да увеличи размера на дължимата от банките годишна премийна вноска;

- чак след това /поне така изглежда от системния прочит на закона/ УС има право да потърси заеми от български и чуждестранни банки и други лица;

- и едва тогава, ако недостигът все още е актуален, може да се потърси заем от държавния бюджет; но за това е необходимо решение на Народното събрание, каквото то не е длъжно да вземе.

Но нека предположим, че се е стигнало до тази последна /медийно представена като едва ли не реалност/ хипотеза. Държавата би предоставила заем на фонда /или би го гарантирала, ако реши/, взет от трето лице. Данъкоплатецът /бюджетът/ би бил ощетен в този случай само ако фондът не погаси задълженията си по заема.

Възможно ли е това ?

Според мен - категорично не!

Фондът набира средства основно от встъпителни и годишни премии от банките /клоновете/, като депозитар на тези средства е БНБ. Може ли търговска банка да си позволи да не внесе /или забави/ дължимите към фонда вноски /премии/? Теоретично да, но на практика не. Това е така, защото при невнасяне или забавяне на вноските съответната търговска банка подлежи на санкции по Закона за кредитните институции, като може да се стигне и до отнемане на лиценз. Би ли си позволила една банка това?

Може би,

но надали...

Има ли банковата общност интерес КТБ да "фалира"? Не мога да зная, може би отделни субекти, при определени условия. Но като цяло банките са известни с това, че обичат действието "събиране" и в много, ама в много краен случай си позволяват обратното действие.

Та вместо кохортите всезнайковци по медиите, гледащи драматично, нека се появяват /поне понякога/ и членовете на УС на фонда. Нека те информират обществеността дали следят ситуацията в КТБ, имат ли готовност за допълнително финансиране при нужда, в какъв размер, откъде, от кого, при какви условия, и т.н.

Нека хората чуят реалните и отговорни професионалисти и разберат, че никакви милиони /камо ли милиарди/ няма да излязат от отънелия им джоб!