Преди 30 г. Христо Проданов покори Еверест

20 април 2014 12:45   6241 прочита
Христо Проданов е първият човек в света, който изкачва връх Еверест в Непал по западната стена без кислороден апарат. Сн.: Bulphoto
Христо Проданов е първият човек в света, който изкачва връх Еверест в Непал по западната стена без кислороден апарат. Сн.: Bulphoto


Христо Проданов е първият човек в света, който изкачва връх Еверест в Непал по западната стена без кислороден апарат. Сн.: Bulphoto

Българинът Христо Проданов покори преди 30 години Еверест по "Жестокия път" - по Западния гребен.

Общата дължина на маршрута по Западния гребен от базовия лагер до връх Еверест е 9445 м. Този маршрут е наречен "Жестокия път", защото е най-трудният и е по-дълъг. Властите на Непал декларират, че за 1984 г. единственият свободен маршрут на Еверест е само по Западния гребен. Друга възможност нямало чак до 1990 година.

Христо Проданов е първият човек в света, който изкачва връх Еверест в Непал по западната стена, който е най-дългият маршрут, без да ползва кислороден апарат. Той е и първият, който изкачва върха през месец април. Всички други пролетни изкачвания са осъществявани през месец май.

22 месеца продължава подготовката за експедицията "Еверест `84". Подготовката започва през пролетта на 1982 г. и продължава около 22 месеца. По времето на подготовката за хималайска експедиция "Еверест `84", Христо Проданов за 24 дни изкачва четири седемхилядника. Дотогава никой друг алпинист не е правил подобно постижение.

Първи към Еверест на 10 февруари 1984 г. заминават двамата заместник-ръководители Христо Проданов и Огнян Балджийски. Основната група отпътува на 20 февруари 1984 г. Към българския екип се включват 10 шерпи и 4 души кухненски персонал. Наети са 152 носачи, които помагат при бавното изкачване стъпка по стъпка към върха, което започва от Катманду на 3 март 1984 г. При изтеглянето от Катманду багажът е неимоверно голям - 470 кашона по 30 килограма всеки. Носачите им помагат до Намче Базар - столицата на шерпите. На 18 март 1984 г. основната група пристига в базовия лагер, който се намира на височина 5350 м.

По пътя към върха са изградени общо пет лагера - лагер 1 на височина 6050 м, лагер две на 6770 м, лагер три - на 7170 м, лагер четири - на 7520 м, лагер пет - на 8120 м.

"За дата на щурма към върха, който е 8848 м, е определена 14 април 1984 г. Христо Проданов и шерпът Джоуанг Ринджи (Джон) са избрани първи да тръгнат към върха. "Там, където има воля, има и път!" - казва самият Христо Проданов.

На 20 април 1984 г. в 2.30 ч. радистът Стефан Калоянов събужда по радиостанцията Христо Проданов и шерпа Джоуанг Ринджи (Джон). Отнема им 3.15 ч. да се подготвят за тръгване от лагер пет. Твърде много е, но те са без кислород и всяко движение, на такава височина, изисква неимоверно големи усилия на волята.

В 9.00 ч. Христо предава по радиостанцията "Над първата камина съм. Джон не може да мине и реши да се върне. Аз реших сам да продължа изкачването".

В 11. 10 ч. - съобщение от Христо: "Намирам се на около 8500 м". И времето спира за хората в базовия лагер.

Повече от седем часа радиостанцията на Христо мълчи, въпреки настойчивите опити да се свържат с него.

В 18.15 ч. нещо пропуква и така дългоочакваният глас развълнувано и отчетливо изрича паметните думи: "Аз съм на върха, на върха съм - Христо!"

Малко след това световните осведомителни агенции предават новината. Както в базовия лагер, така и в България следват минути на неуписуема радост.

Христо остава на върха 33 минути. В 18.48 ч. съобщава: "Тук на върха няма нищо. Опитвам се да снимам, но камерата не работи, започвам слизането."

Предстои трудно и опасно спускане през нощта. В 21.10 ч. Христо предава: "Стъмни се вече, става много опасно, не искам да рискувам и ще търся място да нощувам".

На 21 април сутринта Христо се обажда, но звучи много зле и трудно се разбират думите му. Ясно е, че е в тежко състояние след прекараната на открито нощ, без кислород, при температура минус 42 градуса, на приблизителна височина 8600 - 8700 м.

Цели две денонощия алпинистите Людмил Янков, Иван Вълчев, Трифон Джамбазов и шерпът Джон извършват спасителна операция, движейки се нагоре, след като им е съобщено за тежкото състояние на Христо. По време на спасителната операция най-близко до него е Людмил Янков, но нощта пада и му е наредено да спре издирването.

Последното обаждане от Христо е в 19.45 ч. на 21 април 1984 г. През цялата останала част от нощта продължава борбата за оцеляването на Людмил Янков. Сам, достигнал 8500 м, около 21.50 ч. прекратява издирването и се установява на бивак.

По-късно Людмил Янков споделя за Христо Проданов: "Той остана завинаги горе, при своя връх, слят с мечтата си!"

източник: dnes.dir.bg

0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар