Марио се чуди защо другите се впечатляват, когато спаси някого

“Какво толкова съм направил? Това просто е една обикновена случка”, казва 17-годишният Марио от Белоградчик, след като втори път спасява пострадало дете.

Изоставеното в сиропиталище момче трогна България преди година и половина, когато с риск за собствения си живот извади от пропаст паднало от Белоградчишките скали дете. Преди два месеца извади от морето давещ се приятел и за него това било толкова в реда на нещата, че дори не казал на учителите си.

Не се смята за герой, защото вярва, че когато човек прави добро, рано или късно това ще бъде възнаградено в живота му. Покрай славата си обаче е получил и първия горчив урок, че трябва да следва мечтите си и да не пропилява шансовете за това, когато ги има.

Миналото лято той изпусна възможността да тренира футбол в детско-юношеската школа на “Левски” и съжалява за това. “Сега играя футбол само за удоволствие, а исках да стана футболист”, не крие огорчението си Марио. Не обвинява никого на глас, но му е тъжно, че тогава никой не го посъветвал как да постъпи.

Разбрал е и друго - че славата е преходна. Днес за него не се сеща никой, а миналата година по това време бе истинска звезда и за него и тримата му братя животът бе низ от чудеса. Той бе получил различни отличия, сред които и голямата награда в инициативата ни Достойните българи.

В края на 2012 г. те посрещнаха Коледа при семейство в Св.Влас. През пролетната ваканция пък почиваха в базата на МВР в Долна баня с ваучер, предоставен от вътрешното министерство, и денем караха шейни на Боровец, а вечер се къпеха в минералния басейн.

През миналото лято Марио отиде и за пръв път в чужбина с отбора на България на световното първенство по футбол за деца от социални домове, което бе в Полша.

Всичко това започна след 23 ноември 2012 г., когато момчето попадна във вниманието на медиите и почти цяла година бе обект на огромен интерес.

Пътуването му за участия в събития и телевизионни студия обаче повлия на успеха му в училище. Футболният виртуоз не успя да завърши осми клас и му се наложи да държи поправителен изпит по един от основните предмети.

С шума около личността му изчезнали и проблемите в училище - не е отличник, но през изминалата учебна година без проблеми завърши девети клас. Точно тогава, в началото на ваканцията, отишъл на море в Ахтопол заедно с останалите обитатели на дома за деца лишени от родителски грижи, в Белоградчик.

Приятелят му Валентин паднал от водно колело и за малко не се удавил. “Бях готов да скоча, защото умея да плувам. Видях, че той не може, но се хвана за колелото, а аз се наведох и го издърпах”, спомня си Марио.

За инцидента, който благодарение на малкия спасител завършил щастливо, до онзи ден не знаеха дори учителите му, защото той не смятал, че е направил кой знае какво, за да се хвали.

Смелчагата прилича на прадядо си Георги Рангелов, когото цял Белоградчик знаел с прозвището Широкото сърце. Момчето е добро, честно и дружелюбно точно като прадядо си, който бил готов да помогне на всеки и е една от емблематичните фигури на градчето.

“Днес ако кажете Георги Рангелов, сигурно двама-трима ще се сетят кой е този човек, но кажете ли Широкото сърце, всички знаят за кого става въпрос”, твърдят по-възрастните. Затова в града не се учудват от постъпките на Марио, защото веднага се сещат за прадядо му.

Въпреки потеклото си съдбата на Марио и на тримата му братя - Любомир, Йоан и Габи, е нерадостна. Преди десетина години майка им Марияна ги захвърлила в сиропиталището и спряла да се интересува от тях. Баща им Минко, който живее на село и се препитава, като работи в частна кравеферма, ги взема през лятото при себе си, но повече от това не може да направи. Четиримата братя, за разлика от много други деца от социални домове, се справят с предизвикателствата.

Най-големият Любомир тази година завърши гимназията в Белоградчик с отличие и с помощта на директора на преходното жилище, в което последно бил настанен, Николай Николов кандидатствал педагогика в Националната спортна академия и през есента ще бъде студент.

След абитуриентския бал Любо започнал работа и заделя от заплатата си, за да има с какво да замине и да живее на първо време в София. Там ще търси работа, за да може да се издържа, докато учи.

В края на учебната година Марио бил изведен от сиропиталището и настанен в преходно жилище, в което изоставени деца се подготвят за излизането си в реалния живот след навършване на пълнолетие.

В социалния дом са останали Йоан, който сега ще бъде в VIII клас и Габи, който ще е в V клас./24 часа.бг/