Историята на докторката от Дубай, която плати за филма Дякон Левски

Д-р Златина Филипова, вложила във филма "Дякон Левски" 1,5 млн. лв., живее от 21 г. в Обединените арабски емирства и се занимава с козметична дерматология. Родом е от Бургас, завършила е медицина във Варна. Баща й дълги години е бил търговски директор на "Нефтохим". Брат й също е лекар, но живее в САЩ.

След като изпратила първите 100 евро като дарение за филма, започнала да следи какво се случва с продукцията. В един момент се оказало, че се познава с Максим Генчев отпреди години.

- Г-жо Филипова, познавахте ли се с Максим Генчев, преди да финансирате филма му?

- В онзи момент даже не подозирах, че сме се запознавали преди много години, когато нямаше интернет и мобилни телефони и изгубваш връзка, когато познанството е по-бегло. Впоследствие, като се срещнахме, си спомнихме, че сме се запознавали и го приехме като някакъв символ за събирането ни в този проект.

- Къде сте се запознали?

- Случайна среща беше, която не е оставила дълбоки следи нито у мен, нито у него. После, пак изненадващо, ми попадна сериалът "7 часа разлика". Но не свързвах Максим с онзи млад мъж с буйна черна коса, с когото се познавах навремето.

В този момент Максим Генчев, който през цялото време разглежда някакви сцени на лаптопа си, се включва в разговора:

"Запознахме се в една пицария срещу НАТФИЗ, която сега я няма вече. Аз бях млад актьор, а тя - студентка. Викам си - дали ще отчупи едно парче?"

А д-р Филипова обяснява, че това е било единствената година, която е прекарала в София, на следващата се е върнала при приятелите си във Варна. После, в началото на 90-те г., решила да отиде на круиз в Средиземно море и попаднала в Малта, която много й харесала. Искала да остане, но политиката на страната не била благосклонна към чужди лекари. Продължила с екскурзиите - този път

на гости на майката на съпруга си в Обединените арабски емирства

Там се запознала с мениджър на клиника, който й предложил работа.

- Как успяхте в Абу Даби?

- С много труд.

Първо не знаех какви са законите за чужди лекари.

- Сама ли бяхте?

- Със съпруга ми по онова време. Оказа се, че не е толкова лесно да започнеш като лекар в тази страна. Изисква се да имаш лиценз от Министерството на здравеопазването. Явявах се на три изпита, за да ми признаят бълграската диплома и специалността. Отне ми няколко месеца да се преборя. Бях първият български лекар, защитил правата си там да работи по специалността. След това дойдоха още няколко колеги. Въпреки това не сме повече от 4-5 души българи.

- С какво точно се занимавате?

- В началото работех в болница като дерматолог. Тогава естетичната дерматология, каквато я познаваме сега, не беше развита.

Не се говореше нито за ботокс, нито за филъри

През 1997 г. за пръв път участвах в международен конгрес в Ница, на който се сблъсках с доайените в естетичната дерматология. Винаги съм имала слабост към козметологията. Новото много ме увлече, започнах да посещавам допълнителни образователни програми и спокойно мога да кажа, че бях първата дерматоложка в тази страна, която започна да работи без никакво колебание това. Когато си първи, колкото и хора да те последват, те трябва да се състезават с теб. И ако не останеш да тъпчеш на едно място, има големи възможности. Там жените, а и мъжете държат да бъдат млади и красиви. И си плащат./168 часа