Десетки ранени при взрив пред парламента на Украйна

Взрив отекна пред парламента на Украйна, където има сблъсъци между силите на реда и противници на конституционната реформа, гласувана на първо четене днес.

Депутатите приеха проект за повече автономия на източните територии, контролирани от проруските бунтовници.

Заседанието беше бурно и беше съпътствано от протести пред сградата на парламента, които прераснаха в сблъсъци на протестиращите.

Малко по-късно пред сградата бе взривена граната, предадоха ТАСС и Франс прес, цитирани от БТА. Пострадали са около 30 души, сред които 15 членове на силите на реда; между 5 и 7 полицаи са в тежко състояние, написа във Фейсбук Антон Герашченко, съветник на министъра на вътрешните работи на Украйна.

Бойната граната е взривена от радикали- провокатори, съобщи агенция УНИАН, цитирана от "Фокус". ТАСС съобщи, че за хвърлянето на граната е задържан мъж. Самоличността му се установява.

Сблъсъците пред парламента продължават и демонстрантите замерват полицаите с бомбички, камъни и бутилки и скандират "Импийчмънт". Около сградата се издига черен дим. В демонстрацията участват около 3000 протестиращи.

Около 100 души, повечето от тях членове на силите на реда, са пострадали в сблъсъците между полицията и демонстрантите. Сред ранените има и трима журналисти, посочва ТАСС.

Кметът на Киев Виталий Кличко има информация и за загинали, допълва ТАСС.

За приетия проект, който дава повече автономия на проруските териротии настояваха западните държави. Той беше подкрепен от 265 депутати при минимално изискване за подкрепа от 226 депутати. Против гласуваха 87 парламентаристи.

Проектът за реформа предоставя повече правомощия на местните и областните съвети, по-специално на тези, които са разположени понастоящем в зоната, контролирана от проруските сепаратисти. Проектът разрешава създаването на така наречената "народна милиция".

В Украйна се водят оживени дебати за проекта. Мнозина гледат на него като на опит да се легализира де факто контролът на проруските сепаратисти в част от промишления изток.

Противно на очакванията на проруските сепаратисти, проектът за конституционна реформа не потвърждава окончателно полуавтономния статут на териториите под техен контрол, допълва Франс прес. Според текста този статут трябва да бъде установен с отделен закон и само за три години.

Приемането до края на настоящата година на конституционна реформа, включваща децентрализация на Източна Украйна, е предвиден в Минските споразумения, сключени през февруари между украинския президент Петро Порошенко и неговия руски колега Владимир Путин с посредничеството на френския президент Франсоа Оланд и германския канцлер Ангела Меркел.

Меркел кани Путин на среща

Междувременно стана ясно, че Ангела Меркел е готова да се срещне с руския президент Владимир Путин, за да даде нов старт на усилията за спиране на конфликта в Украйна, съобщи БНР, като се позова на кореспондента на вестник "24 часа" в Германия Капка Тодорова.

В събота тя е уточнила това с него в телефонен разговор, в който е участвал и Оланд.

Ако Путин иска преговори, в най-скоро време ще се свика среща на лидерите на Украйна, Русия, Германия и Франция, съобщиха от канцлерството в Берлин.

Меркел смята да постави открито въпроса на Путин дали наистина се стреми към прекратяване на конфликта в Украйна. Ако той отговори положително, ще бъде организирана спешно среща на Нормандската тройка Германия–Франция–Украйна плюс Русия. Канцлерът критикува неспазването на споразуменията от Минск и постоянното нарушаване на примирието от страна на проруските сепаратисти в Източна Украйна.

От 1 септември ОССЕ ще изпрати своя мисия с няколко стотин служители, които да наблюдават на място спазването на договореностите. Меркел се срещна миналата седмица с украинския президент Порошенко и с френския държавен глава Оланд. Това е предизвикало недоволство в Москва, която се чувства изключена от преговорите. Затова Берлин ще се опита да привлече Кремъл в нов рунд преговори.

^{източник: dnes.dir.bg}